Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Мъдрецът, в края си приел съдбата

не смогнал с реч да освети нощта,

не си отива кротко в тъмнината.


Добрият мъж, изхвърлен от вълната,

оставил крехките си дни в ширта,

вие срещу смъртта на светлината.

Безумецът, възседнал синевата,

разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,

не си отива кротко в тъмнината.

Суровият, прогледнал в слепотата

за метеорите на радостта,

вие срещу смъртта на светлината.

И ти, мой татко, сам на висотата,

ругай, ридай с плача на яростта!

Не си отивай кротко в тъмнината!

Вий, вий срещу смъртта на светлината!