Инсталирайте Steam
вход
|
език
Опростен китайски (简体中文)
Традиционен китайски (繁體中文)
Японски (日本語)
Корейски (한국어)
Тайландски (ไทย)
Чешки (Čeština)
Датски (Dansk)
Немски (Deutsch)
Английски (English)
Испански — Испания (Español — España)
Испански — Латинска Америка (Español — Latinoamérica)
Гръцки (Ελληνικά)
Френски (Français)
Италиански (Italiano)
Индонезийски (Bahasa Indonesia)
Унгарски (Magyar)
Холандски (Nederlands)
Норвежки (Norsk)
Полски (Polski)
Португалски (Português)
Бразилски португалски (Português — Brasil)
Румънски (Română)
Руски (Русский)
Финландски (Suomi)
Шведски (Svenska)
Турски (Türkçe)
Виетнамски (Tiếng Việt)
Украински (Українська)
Докладване на проблем с превода
E lúbrica aos meus braços, e nos seios
Me arrebata e me beija e balbucia
Versos, votos de amor e nomes feios.
Essa mulher, flor de melancolia
Que se ri dos meus pálidos receios
A única entre todas a quem dei
Os carinhos que nunca a outra daria.
Essa mulher que a cada amor proclama
A miséria e a grandeza de quem ama
E guarda a marca dos meus dentes nela.
Essa mulher é um mundo! — uma cadela
Talvez... — mas na moldura de uma cama
Nunca mulher nenhuma foi tão bela!
⡇⠀⠀⠀⠀⠀⠁⠀⠀⠀⠀⣿⠇
⠡⡀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣼⡟
⠀⠈⠢⡀⠀⠀⠀⠀⢀⡾⠋
⠀⠀⠀⠀⠙⠲⣦⠞⠋
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢹⠁
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⠠⠂⠉⣴⣿⠏
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸⠀⠀⠀⠀⠀⠀⡠⠊⠀⢀⡤⠞⠛⠋⠉⣩⣿⡿
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸⠀⠀⠀⠀⡠⠊⠀⡠⠞⠁⠀⠀⣀⣴⣾⠟⠋
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸⡠⠒⠉⠁⠀⠀⣊⣀⣤⣴⠿⠛⠋⠁
⠀⠀⠀⠀⠀⣠⠊⠀⠂⠀⠀⠀⠀⠀⢿⡆
⠀⠀⠀⠀⠀⠙⣄⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣾⠇
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸⠳⢦⣄⡀⠀⠠⢴⣅
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠸⠀⡔⠁⠀⠀⠀⠀⣀⣉⡻⢦
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢁⠀⠀⠀⢀⡾⠉⠀⠀⠀⠻⡄
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⡘⠀⠀⠀⣿⠁⠀⠀⠀⠀⠀⠹⠦⣄
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣰⠁⠀⢀⣴⣿⡄⠀⠀⠀⠀⠀⣨⣤⡿